6 начина да се справим със злоядото дете

1. Приобщете го към приготвянето на храната. По- лесно е да го отпратите в другата стая докато готвите, за да не ви се пречка, но така го лишавате от съпричастност. По начало всеки човек цени и обича повече нещата, за които сам е положил усилия. Ако го включите в готвенето първо ще му изградите навик да извършва димакинска работа, второ ще го научите да уважава чуждия труд (когато прекара цял час или повече в рязане белене и бъркане няма с такава лекота да изблъсква чинията и да казва, че не му харесва) и не на последно място ще събудите любопитството му да разбере „какво се е получило накрая”
2. Не го принуждавайте- Слава богу съвременните родители отдавна не използват закани от рода на „Няма да станеш от масата докато не си го изядеш” или „Ще ти го излея във врата”. Тук между другото се сещам да споделя случка с детето на мой познат. След дълги убеждавания накрая таткото вдигнал ръце и заплашил детето, че ако не си изяде вечерята ще го накаже на тъмно в банята. И излязал от кухнята. Когато с върнал след 20- тина минути детето не било там. Подвикнал няколко пъти името му и дочул глас „Тук съм” а гласът идвал от..... банята. Детето предпочело доброволно да се затвори на тъмно в банята, отколкото да яде. Тъй че тези тактики не действат. А тактиките ” Ако си изядеш яденето ще ти дам еди- какво- си” или „Ще ти разреша да направиш еди-що-си” действат, но само временно.
3. Не му давайте лакомства между храненията. Щом е казало че не е гладно значи не чувства нужда да яде. В такъв случай бисквитите, бонбоните и вафлите не са му необходими. Ако му отговорите с този довод на капризите за дребни лакомства много вероятно е да се поядоса, но за това пък просто няма какво да отговори защото е достатъчно логично и смислено като основание за отказ. От друга страна ако все пак му дадете трябва да знаете че тези т.н. лакомства са достатъчно калорични за да му „убият” апетита за доста време напред и най- вероятно ще откаже и следващото хранене.
4. Спазвайте режим на хранене и се хранете заедно- Организмът си изгражда навици според ежедневния режима, който му се налага. Така ако всеки ден сядате да закусвате, да обядвате и да вечеряте по едно и също време, организмът на детето сам ще започне да търси храна когато наближи време за ядене. Сядайте на масата заедно. Съгласете се че някакси не върви да му налагате да се храни само без да му давате личния си пример. Когато мама каже „Аз ще ям по-късно, още не съм гладна”, защо очаквате че детето ще седне с охота да яде. Много по- вероятно е на секундата да каже „Ами и аз не съм гладен.”
5. Не го питайте „Искаш ли да ядеш” – може да го подсетите да ви откаже. Вместо да го питате „Гладен ли си вече? Искаш ли да приготвя масата? ” и т.н. просто го уведомете че масата е сервирана и може да се приготвя за ядене. Не го правете грубо и като че ли го наказвате, но и не добавяйте въпросителни нотки в думите си. Кажете го съвсем спокойно като че ли това е възможно най- естественото и нормално нещо на света.
6. За по-мъничките може да декорирате храната по забавен начин.
 

Новини и статии

Как най-лесно да откажете детето от сладко и чипс - част 1

Как най-лесно да откажете детето от сладко и чипс - част 2

Как да научим детето да се оправя самò на улицата?

Дневният режим. Важен фактор за приспособяването на детето към условията в яслата и детската градина

Методът Монтесори и как се интегрира в ежедневието на Зелена Детска Къща Монтесори

LEARN GROW LOVE или какво предлага една кооперативна детска градина

Как арт заниманията влияят върху детското развитие

Откъс от бестселъра „Не, това не са глезотии“

Най-добрата образователна система в света

Пчеличката Мая забръмчава и в книжарниците

Необходими документи и изследвания за детска ясла или градина

Нови срещи с класическата музика в третия сезон на Фортисимо Фамилия

18 занимания, които ще държат децата ви заети цяло лято

Децата могат повече, отколкото подозирате

Как да общуваме с бебето и малкото дете

Как да общуваме с детето в предучилищна възраст (2-5 години)

Подготовка на децата за детска градина