Защо японските деца никога не плачат

Защо японските деца никога не плачат

Близко общуване

В миналото японските майките просто са завързвали бебетата с парче плат на гърба или на гърдите си, както им е по-удобно, в зависимост от това, какво е трябвало да вършат: да работят на оризовата плантация, да приготвят храна или да се грижат за по-големите деца. Семействата са имали много деца, и когато се е раждало още едно дете, майката е премествала предпоследното дете (обикновено на една годинка) на гърба на най-голямото дете. По този начин детето се е превръщало в неволен свидетел на игрите и учебните занятия на своята сестричка или братче, които са ходели на училище с малки деца на гърба. След година-две детето е започвало да тича само, а на по-големите са поверявали следващото братче или сестриче.

Много чужденци се учудват от факта, че японските дечица първо се научават да говорят, а след това да ходят. Но за японците това е съвсем естествено. Майката непрекъснато говори с детето, обяснява му какво прави, шегува се с него, пее му песнички, постоянно повтаря тези думи, които детето първо трябва да запомни, и рано или късно детето започва да ги повтаря.

Разбира се, децата „на ръцете” на майките си не само се запознават със света и се учат да говорят. През по-голямата част от времето те просто спят. Между другото, способността да се спи във вертикална и често неудобна позиция, придобита през ранното детство, се запазва при японците през целия им живот, и това е още една от характерните национални черти. Японците от малки са научени да се отпускат в неудобни пози и спокойно си дремят в метрото или в автобуса, заспиват на скучни обществени мероприятия, на концерти, а гледката на заспал човек с широко отворена уста и даже леко похъркващ не шокира никого и не се счита за неприлична.

Не можеш да работиш като всички - не работи

Явлението „работеща жена с дете” трудно се побира в съзнанието и възприятието на японците. Да дадеш на някого детето си, за да отидеш на работа, означава да натовариш някого със своите задължения. Общественото мнение не одобрява това.

Даже ако една жена с дете работи, тя не може да разчита на снизходително отношение от страна на шефове и колеги. Например, в големите фирми и корпорации има традиция да се остава на работа след края на работния ден. И понякога само, за да се пийне по биричка с колегите или да се погледа спорт. Но задължително целият колектив и никой не може да си тръгне, докато не си тръгне шефът. И ако майката бърза да се прибере при детето си, тя сякаш се противопоставя на всички. Японците и японките не допускат такава възможност. Ако не можеш да работиш като всички— не работи.

Жената с дете може да се чувства комфортно в психологически план именно вкъщи — там тя изпълнява своите задължения, без да бъде в тежест на някого. А доходите на съпруга са напълно достатъчни за водене на нормален живот.

Съществуват и детски градини „етиен”, в които можеш да дадеш детето си обикновено за няколко часа на ден. Там се организират занятия за развитие и естетическо възпитание, децата се учат да създават приятелства и да бъдат учтиви. Майките често посещават занятията, учат техниките на обучение и след това ги повтарят с децата у дома. Майките и децата играят и се разхождат заедно. Разбира се, това не е задължително – майката може да отиде на пазар или да свърши някоя домакинска работа.

Към Министерството на социалното развитие и здравеопазването съществуват и специални детски учреждения „хоускусьо”, които приемат деца за целия работен ден. Но те са много малко на брой.

Традиция след традиция

Но да си непрекъснато „вързан” за детето си е много тежко, ще кажат нашите жени. Кога идва време за почивка?

В Япония се запознах с рускинята Татяна Киреева – тя е омъжена за японец и има двама сина. „Когато детето заспи, си лягай и ти — ми казваше съпругът ми, си спомня Татяна, — а когато детето се събуди, ставай и се залавяй за работа”.

— Мъжът ми сам ми демонстрираше как се възпитават деца според японската традиция — казва Татяна. — Той умело прикрепваше детето на гърба си и миеше чинии, гладеше и през цялото време говореше с детето, пееше му песнички. През това време момчето не плачеше, гледаше с ококорените си очички и се стараеше да хване различни неща. С времето и аз започнах да правя така: слагах едното дете на гърба, другото го хващах за ръката и нямах никакви проблеми – ходехме заедно по магазини и на разходка. Наистина децата изобщо не мрънкат – те виждат, че майка им е заета с някаква работа. И когато разказвам на детето за тази работа, то като че ли участва в нея и вероятно на подсъзнателно ниво усеща своята съпричастност и отговорност.

Най-малкото дете винаги спи с майка си под една завивка, ако поиска да яде през нощта — тя веднага му дава да сучи, ако му е студено — тя го стопля с тялото си. Но ако преди детето е било премествано под отделна завивка след раждането на следващото дете, то сега, когато средностатистическото японско семейство има не повече от едно-две деца, детето продължава да спи под една завивка с мама до осемгодишна възраст, а понякога и след това.

Защитната аура

Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Родителите винаги са готови да дадат на детето своето „амае” (от яп. „амаеру” — „грижа се, обичам”). В съвременното японско общество не само майката се занимава с детето. В почивните дни в лунапарковете и на местата за почивка ще срещнете много семейни двойки, а децата носи таткото.

Отстрани може да ви се стори, че никой никога не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно. Японците възпитават преди всичко, като дават личен пример. Децата много лесно усещат недоволството на родителите. И биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание.

Японците имат и още един метод за възпитание — „изгубеното дете”, на японски „майго”. Когато на детето му омръзне да бъде непрекъснато завързано за майка си и започне да проявява любопитство и самостоятелност, никой не го спира, а... само му предоставят възможност „да се изгуби”. За щастие, в Япония никой не краде деца, транспортът е доста по-безопасен, хората по улиците са сдържани и което е също много важно – обществото е идентично, монокултурно.

Всички хора много добре знаят този номер и помагат на „майго” да намери мама. При това помагат спокойно, без полиция и излишни нерви, а майката се намира някъде наблизо и околните я виждат. Те помагат на детето да се ориентира, но му дават и възможност да усети колко е лошо да бъдеш „майго”, да изгубиш своето „амае” и колко е хубаво да намериш всичко това отново. А след това обикновено детето не прави повторни опити да избяга от майка си.

Възрастните учат децата да спазват нормите за обществено поведение— благодарност, извинение, уважение към възрастните, невъзможност да попречиш на някого, да се държиш като всички. Да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично. Може би затова децата се срамуват да плачат пред непознати. В такива ситуации, разбира се, им дават за пример другите деца: „Виж, никой не плаче. Как ти се плаче на теб?” Но по-скоро се използват положителни примери, а не отрицателни. За отрицателен пример могат да посочат нас, европейците, и да кажат на детето: „Ти да не си чужденец? Защо се държиш така?”

Ето така растат малките японци – в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Здравата родителска прегръдка, която детето получава при първо свое желание, създава защитна аура около детето, и това усещане му дава спокойствие и увереност. Защо да плаче тогава?

Източник: dama.bg

 

Още статии: Подготовка на децата за детска градина  С деца на море - как да оцелеем

 

 

 

 

Новини и статии

Как най-лесно да откажете детето от сладко и чипс - част 1

Как най-лесно да откажете детето от сладко и чипс - част 2

Как да научим детето да се оправя самò на улицата?

Дневният режим. Важен фактор за приспособяването на детето към условията в яслата и детската градина

Методът Монтесори и как се интегрира в ежедневието на Зелена Детска Къща Монтесори

Музикална програма за деца и родители ФОРТИСИМО ФАМИЛИЯ 2017

LEARN GROW LOVE или какво предлага една кооперативна детска градина

Как арт заниманията влияят върху детското развитие

Откъс от бестселъра „Не, това не са глезотии“

Най-добрата образователна система в света

Необходими документи и изследвания за детска ясла или градина

18 занимания, които ще държат децата ви заети цяло лято

Децата могат повече, отколкото подозирате

Как да общуваме с бебето и малкото дете

Как да общуваме с детето в предучилищна възраст (2-5 години)

Подготовка на децата за детска градина

Готови за училище

За и против държавните детски заведения

Математиката е за всички с метода JUMP Math

Монтесори Педагогика

Идеи за есенни занимания у дома

С края на лятото приключи и анкетата на Детски Градини Нет

Причини за лошото поведение на децата

10 съвета за родители – как да подпомогнем детското учене

Ваксините! Отказвам да имунизирам детето си! Последиците?

5 неща, които можем да научим от децата

16 доказателства, че очаквате с нетърпение лятната ваканция на децата да приключи

Как да отгледаме милиардери

Защо японските деца никога не плачат

За възпитанието с любов...

С деца на море - как да оцелеем

Изкуство на поляната

Детски театър - Маша и Мечокът

Будувате ли нощем, когато бебето се появи? Спокойно, всички са така!

Кърменето намалява риска от рак при децата

Ранното захранване на бебето с твърда храна е вредно

Всяко Дете е Уникално и трябва да му дадем възможност да равива своята индивидуалност!

Силанти за профилактика на кариес при децата.

15 май - Международен ден на семейството

Защо българското образование не успява да формира хармонично развити личности?

Помощ! Злоядо дете!!!

Учени разработиха метод за превенция на генетични болести

Гръбначните изкривявания- не ги подценявайте!

Десетте най-популярни мита в медицината

Какво знаем за ролята на храносмилателната система за имунитета на нашето дете.

Подранила идея за Коледните подаръци

Появата на новодошлото – малка драма за поотрасналите деца

Братското съперничество: "ДОБРОТО ДЕТЕ" срещу "ЛОШОТО ДЕТЕ"